За педагогиката е особено важно развитието на обща теория на играта, защото това би помогнало на възпитателите да се отнасят тактично към детските игри, да се предпазват от грешки и преодоляват трудности, да организират полезни и развиващи децата игри. Представената тук концепция се основава на две основни положения: 1) необходимо е да се обединят идеите на описателното, мотивационното и функционалното направление на изследване 2) приема се, че такова сложно поведение вероятно е еволюирало от игроподобни, притежаващи някои от белезите на играта прояви, до формите, които могат да се наблюдават днес у висшите бозайници.
Въз основа анализа на особеностите на играта в контекста на познанието за вродените и придобити компоненти на поведението и за неговата мотивация, са идентифицирани еволюционните предпоставки за появата и развитието на играта у животните. Оттук се определят вродените компоненти на човешката игра и културната й трансформация в две основни направления – игри с правила и ролеви игри.
Въз основа анализа на особеностите на играта в контекста на познанието за вродените и придобити компоненти на поведението и за неговата мотивация, са идентифицирани еволюционните предпоставки за появата и развитието на играта у животните. Оттук се определят вродените компоненти на човешката игра и културната й трансформация в две основни направления – игри с правила и ролеви игри.
Велева, А. Еволюционни предпоставки на играта. // Педагогически новости, 2012, №1, с. 27-52, ISSN 1314-7714. http://pedagogicnews.uni-ruse.bgИзтегли в pdf
Вашият коментар