Конференция РУ 2022

Играта и възпитанието на децата са вървели ръка за ръка от дълбока древност. Хората винаги са имали интуитивно познание за развиващата стойност на играта и са осигурявали време и материали за нея. С обособяването на предучилищната педагогика като наука играта се утвърждава като водеща дейност на детето, като форма и метод на обучение. Съобразно Наредба №5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование, своеобразният процес на обучение в детската градина трябва да се осъществява чрез игра и тя е средство за постигане на компетентностите по чл. 28 – знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование.
Във връзка с казаното по-горе би било полезно да се направи равносметка – какви са нерешените проблеми пред предучилищното образование по отношение на игровото взаимодействие в детската градина. Ще се фокусираме върху автодидактичната игра поради две причини: 1. Сред останалите игрови активности (сюжетно-ролева, строително-коснструктивна, театрализирана) именно автодидактичната игра осигурява най-добри възможности за реализиране на целите на обучението в предучилищна възраст. 2. Често автодиктичната игра се подменя с игроподобни или неигрови активности, тъй като принадлежи едновременно към два феномена – обучение и игра. Целта на настоящата разработка е да се разкрият перспективи пред пълноценното функциониране на автодидактичната игра в предучилищното взаимодействие в детската градина.

Велева, А. (2022). Перспективи пред пълноценното функциониране на автодидактичната игра в педагогическото взаимодействие на детската градина. В: Научни трудове на Русенския университет. – Русе: Русенски университет „Ангел Кънчев” – Русе: Русенски университет „Ангел Кънчев“, Vol. 61 (6. 2)с. 12 - 15. ISSN 2535-1028.
Изтегли в pdf

Вашият коментар