Упражненията на Жан Пиаже вече десетилетия наред са основно диагностично средство за изследване на понятието за съхранение на количеството у децата. Това говори красноречиво за значимостта им. В същото време осезаемо се налага и необходимостта от нов подход при оценката на детското разбиране за инвариантност. Тя произтича от факта, че в резултат на еднотипните процедури децата започват да отговарят на въпросите за съхранение машинално, като се ориентират от последователността при поставянето им. Това затруднява обективното отчитане на резултатите от формиращите въздействия на изследователи и педагози. В настоящия материал са разгледани главните особености на процеса на развитие на понятието за съхранение на количеството, както и на методиката на неговото формиране. Предложени са идеи за обучаващи ситуации и серия от сюжетно-обвързани картони за установяване резултатите от проведеното обучение.
Велева, А. (2004) Формиране и диагностика на понятие за съхранение на количеството у деца в предучилищна възраст. В “Ръководство за изследване на детето”– ІІ част. София: Веда-Словена ЖГ, с. 121 – 140Изтегли в pdf
Здравейте,
Моят въпрос към Вас е донякъде риторичен: Дали не е пренебрегнат проблемът „съхранение на количеството“ (в по-широк контекст на веществото) и на равнище държавен стандарт за предучилищна възраст и от 2016г? И основният ми въпрос е: Присъстват ли в практиката на детските учители ситуации, които помагат на детето да възприеме инвариантността?.
Вторият ми въпрос е: Възможно ли е да приложите стимулния материал, описан в приложенията на ситуациите- визуализацията е важна. (даден е само този за диагностика.
В приложение №1 ситуация 3 – задачите моделират само количествено равенство. Моят въпрос е: Какво е Вашето мнение трябва ли да се включат и моделиращи ситуации на количествено неравенство? В процедурата, вероятно аз не се ориентирам, но децата не се насочват към сравняване на още един количествен параметър – дължина на отделен вагон – ситуацията би била различна ако вагоните в двата влака са с различни дължини и тук ми се струва, че трябва да се въвежда и този случай, защото ще имаме проблем с обобщението, до което ще доведем децата.
В Наредба №5 за предучилищното образование са пренебрегнати много проблеми, не само този за съхранение на количеството. Затова когато преподавам Методика на формиране на елементарни математически представи предлагам на студентите задачи и упражнения, чието решаване изисква компетентности многократно надхвърлящи тези, заложени в наредбата, но които са по възможностите на децата и ще съдействат за интелектуалното им развитие. Нали наредбата дава такава възможност – за формиране на „допълнителни компетентности“.За съжаление, учейки се и от учителите-ментори, много студенти предпочитат да вървят по пътя на най-малкото съпротивление и се ограничават до минималистичните цели в наредбите и готовите задачи в познавателните книжки. Задачите за съхранение в тях се появяват спорадично и без нужната предварителна подготовка повечето деца няма как да се справят с тях.
Стимулният материал, който съм използвала, е качен в презентация и мога да Ви изпратя като файл.
Според възможностите на децата могат да се запознаят и със съхранение на неравенство. Може да се поработи и върху идеята Ви за дължината на сегментите, съставляващи обектите, сравнявани по дължина.
Здравейте,
Трябва още веднъж да Ви благодаря за създадената възможност да комуникираме и обсъждаме въпроси ОПОСРЕДСТВАНО!
Задавам въпроси, които ме вълнуват и търся тяхното решение. А когато усилията се обединят и се появят и други гледни точки започва движението напред. Но обсъжданата тема е много сложна и дълга…
Ако си позволявам тези „закъснели“ коментари – както някой би ги определил, то е по една причина: де се развива критичното мислене в аудиторията чрез привеждане на аргументи.
Ето и някой от моите съображения
– 126с. т.4 цитат по Обухова – вероятно става дума за преброяването, а не за пресмятане. Но преброяването само по себе си няма как да води до резултат, защото трябва да бъде отчетен още един параметър – размер на преброяваните части (равни ли са или не са равни). Вие в описаните ситуации мисля сте залагали повече на равномощност, а следва да има и ситуации, свързвани с неравномощност (в диагностиката има такава). В противен случай ще възникнат проблеми с обобщението, което развиваме при децата и неволно ще се създава нещо, което може да се определи и като „фиксирана установка“(Узнадзе). Практическият съвет е в конкретните ситуации да се насочват децата чрез въпроси към сравняване на различни параметрични свойства – например и височината на предмета, но и дебелината на предмета (площта на основата)
НЯКОЙ уточнения: те са важни и за това ги правя по-скоро не за автора на статията, а за колеги които ще прочетат тези материали.
1. НЕПРЕКЪСНАТО количество се представя чрез различни ВЕЛИЧИНИ и то се определя опосредствано през процедура по измерване (В задачите на Пиаже величините са: практически обем (ситуации с течности и насипни вещества); дължина (две пръчици) и маса (пластилин и определянето на неговата тежест). ИЛИ И ДЪЛЖИНАТА, И ОБЕМА, И МАСАТА СА РАЗЛИЧНИ ВЕЛИЧИ, КОИТО СЕ ОПРЕДЕЛЯТ КАТО НЕПРЕКЪСНАТИ КОЛИЧЕСТВА.
В педагогическата практиката преобладават ситуациите за сравняване на дължини (които са представени от пространствените признаци височина, широчина и дължина в даден пространствен обект – за математиката това са дължини…). Почти отсъстват ситуации за възприемане и осъзнаване на инвариантността на количеството, моделирано чрез насипни вещества.
2. ПРЕКЪСНАТО количество е това, което се моделира с предметни множества и се установява чрез процедура на ПРЕБРОЯВАНЕ (уточнението е по последния абзац на с.124.
3. Вероятно при този тип проучвания трябва да се разграничава поява на съхранение и аргументиране на съхранението – разграничаването е много сложна изследователска задача как да бъда направено… и не трябва да се подценява.
Но трябва да констатирам, че възприемането на инвариантността не е проблем само за децата, въпреки че Пиаже го отнася или свързва с дооперационален интелект и възраст до 7-8 години.
4.За да има сравнимост между контролен и констатиращ експеримент е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се прилагат едни и същи инструменти – тестови задачи. В противен случай намалява статистическата достоверност на направените изводи. Вероятно задачите са едни и същи, но са предложени при помощта на различни картинни изображения – т.е. надявам се да сте използвали инвариантни форми на диагностичните задачи. От написаното на с. 125 задачите- последен абзац излиза, че в контролния експеримент имате други задачи, но не става ясно какви са – те може да са или различни варианти на познавателна същност – в случая количество или да са инвариантни т.е. трябва да се разграничава инвариант от вариант – надявам се че това е спазено, но не е описано ясно. А тази разлика едва ли ще се отчете от учителите и се изисква по голяма прецизност.
5. Трябва и да сме внимателни с използваните изрази за обяснение пред децата. И може би обяснението „привидното не съответства на действителността“ не е най-правилното – извод 2. „Привидното“ може да е част от действителността. Проблемът е в това, че не се отчитат ВСИЧКИ признаци, чрез които може да се характеризира един обект спрямо параметрички (количествени) признаци. А Децата се фокусират (вероятно и не само децата) върху доминиращия (често един)в тяхното възприятие признак – и тук се намесват много други процеси свързани с обработка на информация, които се свързват с т.н. екзекутивни функции…
6. в т.3. от изводите Ви – не винаги децата са склонни да признаят равномошност на две сравнявани групи само на база броене и установяване на числата в двете множества. Те могат успешно да преброят и примерно да установят че са по 5, но при сравняването да посочат едната група като по-голяма и това може да се разглежда като етап в развитието на уменията за разпознаване и оценка на инвариантността.
7. В препоръчаната и описана методика се казва, че в предлаганите задачи децата нямат възможност за визуална преценка – не става ясно какво се крие зад това описание -( 1. препоръка) – през визуалния канал преминава не по-малко от 30% от информацията – по твърдения на психолози. Какви канали на информация се прилагат при Вашите задачи – според мен са визуални… но сте права, че децата трябва да се поставят в проблемни ситуации и тяхното описание би имало практическо значение – тук не правим откритие – темата с „проблемността“ е малко позабравена, а в детската градина най-често се определя от учителя „ТОВА Е ТРУДНО ЗА ДЕЦА“ и се избягва, с което се пропускат реални възможности за познавателно развитие на децата.
Да имам и други въпроси, но станаха много…
Но един не мога да пропусна бих казала той ми е любим: към картоните за диагностика №3 Изречението „Батман трябва да мине по по-късия път, за да стигне по-бързо“. Да очевидно трябва да разграничаване граматическите категории „скорост“ – съществително и „бързина“ – прилагателно или наречие според функцията в изречението. Освен езиковата интерпретация трябва да отчитаме, че в познавателните ситуации по математика в някой от ситуациите „по-бързото пристигане“ може да е свързано и с по-висока скорост на движение и не се предопределя само от един параметър- дължина на пътя- ТУК ОПРЕДЕЛЕНО ТРЯБВА ДА СЕ ВНИМАВА КАКВО КАЗВАМЕ НА ДЕЦАТА още повече, че диагностичният въпрос е: Кой път е по-къс (или дълъг)? – насочвате към бързина, а питате за път??? Аз мога да премина по по-дългия път с по-висока скорост и да пристигна по-бързо от друг участник, който се движи по по-къс път с по-ниска скорост.
Проблем има и с диагностична задача 5 на изображението има строителни колички – не се виждат камъни. Тогава какво сравнява детето??? И другите материали трябва да се преразгледат и редактират, НО ЗА ДА СЪМ ОБЕКТИВНА КЪМ ВРЕМЕТО, В КОЙТО Е СЪЗДАДАН ТЕКСТЪТ, ИМА САМО ЕДИН ПУБЛИКУВАН ИНСТРУМЕНТ у нас, СВЪРЗАН С ИНВАРИАНТНОСТ И ТО САМО ЗА НАСИПНИ ВЕЩЕСТВА (ПРАКТИЧЕСКИ ОБЕМ – като под практически обем разбираме част от реалния обем на даден съд, геометрично тяло, което е заето с вещество).
Но още веднъж ще Ви благодаря за добрата инициатива да систематизирате написаното от Вас. Да винаги може да има неточности, но по-важно е създаването на възможности за развитие – а за мен, ще използвам метафора, сте поставили първата стълба.
Благодаря за изчерпателния коментар – ще го взема под внимание в бъдещата си работа. Няма как да няма неточности (през годините открих и други) – все пак публикацията е въз основа на дипломна разработка на бакалавърска степен.
Здравейте,
Днес просто реших да отворя страницата Ви, за да проверя какво ново има…
И погледнах дадените отговори.
Благодаря Ви, че позволихте тази нормалност в комуникацията – да се казват проблеми, ако са реални да се приемат като такива или да се отхвърлят в противния случай с аргументи. Винаги ми е липсвала тази нормалност в професионалната комуникация, но тя ни помага да излезем от собствената си центрация и да разширим кръга на въпросите, които си поставяме, а с това и да търсим по-правилните решения.