Пикторалното кодиране и декодиране са заложени в познавателните книжки за детската градина. В същото време в специализираната литература в областта на формиране на елементарни математически представи осезаемо се усеща липсата на методически насоки за провеждането им. Във връзка с това целта на настоящата статия е да систематизира постепенно усложняващи се задачи за кодиране и декодиране и да предложи методически насоки за тяхното реализиране при обучението по математика в детската градина.
Велева, А. (2021). Формиране на познавателни умения за кодиране и декодиране в предучилищна възраст. В: Научни трудове на Русенския университет. – Русе: Русенски университет „Ангел Кънчев” – Русе: Русенски университет „Ангел Кънчев“, 6.2., с. 18-22. ISSN 2535-1028. http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp21/6.2/6.2-2.pdfИзтегли в pdf
Проблемите за развитието на знаково-символичната дейност са от основополагащо значение за детското развитие, въпреки че то на нормативно равнище не е дооценено у нас, надявам се на този етап. Но вероятно и не само у нас.
Доказателство е пътят на знаковия труд на Л. Виготски „Оръдие и знак в развитието на детето“. Той е една метафора за по-горе констатираното. Текстът е подготвен съвместно с А. Лурия и е предаден през 1930 г. от Лурия за издаване в Американско Ръководство по детска психология, забравен е и е преоткрит от М. Коул през 1978 г. когато е издаден за първи път в Харвърд със съкращения. След това (1984 г.) има и руско издание, което е превод от английски, а пълното издание се появява едва 1994 г.
Настоящата статия ни напомня, че всеки информоционен и в частност комуникационен процес се основава на език и следователно на възможността да се възприемат, интерпретират, прилагат различни форми на знаковост, а кодирането и декодирането са едни от формите – има и други.
Описаните кодове за цвят, форма, размер са предложени от Семадени като рефлексия на Логическите блокове на Денеш. Важно е да се подчертае, че кодовете за цвят са безформени петна, кодовете за форма са задължително в ахроматичен цвят, а при определянето на размер на даден обект в съседство трябва да има друг предмет (геом. фигура и т.н.) с различен размер, за да може да бъде определен признакът като голям или малък – признакът е относителен.
Задачата която е определена като декодиране на числа е декодиране, но на предметни образи – детето трябва да потърси информация с коя цифра е означена всяка от предложените форми или може да се възприеме и като кодиране с цифри – това е само за уточнение, но идеята е добра.
По темата с кодирането на времевите представи (Вие сте се фиксирали само върху времеви отношения) предложеното поставя, според мен, детето в метаопосредстване – доста по-сложно, отколкото ако подреждането се основава на поредност в числовия ред – първо, второ и т.н. При Вашата идея ще се появи съотнасяне само с последователности в пространствения ред – т.е. това което е отляво е предшестващо, спрямо разположеното отдясно. Ляво-дясната ориентация се стабилизира доста по-късно отколкото определянето на първи, втори и т.н. – това са моите мотиви, за да определям предложеното като метаопосредстване.
Тук могат да се наблюдават и доста неточности в съществуващите практически решения, голяма част от тях са достъпни в електронното пространство. В една от моите публикации „Формите на знаковост в технологиите за развитие на времеви представи“ съм се опитала да направя тяхното разграничение. Важното е в практиката да се прилагат правилни и ефективни техники, които да подкрепят детските представи, които се основават на достъпна, разбираема от детето форма на нагледност.