Необходимостта от създаване на интерактивна образователна среда се налага с особена острота по отношение на подготовката на студентите от педагогическите специалности. Причините за това са няколко. На първо място, подобно на културната трансмисия на семейния възпитателен модел, педагогическият стил на преподавателите също до голяма степен се транслира в професионалната дейност на техните студенти. За да се повиши вероятността бъдещите учители да използват интерактивни форми и методи при взаимодействието си с децата, то и самите им преподаватели не бива да пренебрегват интерактивния подход в своята работа със студентите. Второ, по своята същност педагогическият труд е дейност със силно изразен творчески характер и изисква съответна нагласа и способности. Активизацията на креативността на обучаваните е възможна чрез използването на нетрадиционни, интерактивни форми и методи на работа. Трето, съвременните учащи много се различават от предходните поколения – те живеят в динамична информационна среда, където стимулите бързо се сменят един друг и въздействат върху множество сетива. Ето защо младите хора днес извличат по-малко полза от монологичното изложение на лектора, ако той не внася разнообразие, редувайки теоретичните разяснения с интерактивни задачи и упражнения. Посочените аргументи определят и целта на настоящата разработка, а именно: да се покажат алтернативни начини за превръщане на традиционния учебно-възпитателен процес в интерактивен. Те се базират на шестгодишната ми практика по използване на интерактивни методи при обучението на студентите от специалност ПНУП по дисциплината „Педагогика и технология на играта” (ПТИ).
Велева, А. Интерактивните методи при обучението на студентите от специалност ПНУП по дисциплината „Педагогика и технология на играта”. В: сб. „Проучване и прилагане на възможностите на интерактивните методи на обучение и възпитание за повишаване ефективността на учебно-възпитателния процес”, Русе, Русенски университет „Ангел Кънчев”, 2013, с. 60-69.Изтегли в pdf
Вашият коментар