Проблемът за необходимостта от подготовка за училище не е нов. Той възниква още през ХVІІ век при прехода от предимно индивидуално обучение към институционализирано. Независимо, че оттогава насам отговорът на въпроса „Как децата трябва да бъдат подготвяни за училище?” е получавал различни интерпретации, всички те се основават на една психологическа закономерност, формулирана от Д. Елконин по следния начин: преходът към всеки следващ, по-висок етап на развитие се подготвя и определя от това доколко пълноценно е изживян предшестващият период (Д. Елконин, 1984). С оглед осигуряването на добър старт в училище за всички деца като законодателна мярка през 2003 г. у нас бяха въведени задължителните подготвителни групи/ класове. Оттогава насам се наблюдава засилен изследователски интерес към проблемите на подготовката за прехода и диагностиката на училищната готовност. Въпреки това в българската литература все още са малко публикациите, представящи конкретни насоки за разработване на задачи, упражнения и игри, които обезпечават формирането на готовност за училище. Оттук произтича целта на настоящия материал, а именно: да се очертаят основните направления и възможности за формиране на обща училищна готовност като предпоставка за педагогическо творчество от страна на детските учители. Систематизирани са насоки и предложения по отношение на: развитието на мотивационната сфера и самооценката, формирането на предпоставки за учебна дейност, развитието на психичните функции (възприятие, памет, мислене, въображение, внимание).
Велева, А. Насоки за формиране на обща психологическа готовност за училище. // Педагогически новости, 2013, №2, с. 106-117, ISSN 1314-7714. . http://pedagogicnews.uni-ruse.bgИзтегли в pdf
Вашият коментар