Корица РУ Научни трудове
Уменията за систематизиране и интерпретация на информация стават все по-важни и необходими в нашето технологично общество. Таблиците, графиките, пикторалните символи кондензират много данни в една лесна за възприемане и разчитане форма и са ефективен начин за споделяне на идеи. Педагозите, които познават механизмите, включени в този процес, могат да ги инкорпорират в детските активности. Това обуславя и значението на педагогическите въздействия, насочени към стимулиране на детските способности и умения за систематизиране и интерпретация на информация.
В редица методически пособия за предучилищна възраст са включени активности, насочени към:
• Събиране, подреждане и представяне на информация;
• Интерпретация на таблици и пиктограми;
• Правене на предположения, основани на опита.
В същото време у нас все още няма конкретни методически указания за развитие и усъвършенстване уменията на децата за пикторално и графично споделяне на информация. Ето защо си поставихме за цел да проучим възможностите на 6-7-годишните за систематизиране и интерпретация на информация чрез пиктограми и таблици като основа за разработване на подходящи за тях образователни активности (задачи и упражнения).
В редица методически пособия за предучилищна възраст са включени активности, насочени към:
• Събиране, подреждане и представяне на информация;
• Интерпретация на таблици и пиктограми;
• Правене на предположения, основани на опита.
В същото време у нас все още няма конкретни методически указания за развитие и усъвършенстване уменията на децата за пикторално и графично споделяне на информация. Ето защо си поставихме за цел да проучим възможностите на 6-7-годишните за систематизиране и интерпретация на информация чрез пиктограми и таблици като основа за разработване на подходящи за тях образователни активности (задачи и упражнения).
Велева, А., Е. Иванова. (2013). Пикторално и таблично систематизиране и интепретация на информация в предучилищна възраст. В: Научни трудове на Русенски университет. - Русе: Русенски университет „Ангел Кънчев”, с. 55-59. ISSN 1311-3321. http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp13/6.2/6.2-9.pdfИзтегли в pdf
Здравейте,
Вашата статия породи за мен няколко въпроса. Ще се радвам да разбера Вашето становище по тях:
1. „Систематизацията“ и „интерпретацията“ като понятия как се определят? – като познавателен процес (в увода „интерпретацията“ е определена като процес, реализиращ познавателната дейност, или като дейност (на с.57 под заглавието се определят като дейност), или Вие разбирате нещо друго?
2. Ако технологично трябва да подреждам система от упражнения, то първо кое умение следва да развивам у децата – това за интерпретация или това за систематизация (вероятно е добре и да се разграничи систематизация, типология и класификация.| Да понятията частично се пресичат, но не са идентични и за практически цели е особено важно учителите да ги разграничаваме.
3. Дали по-трудната ориентация, която сте констатирали, при ориентиране в информацията в таблична форма не се дължи на съждението от конюктивен тип (съюзът „И“ предполага извършване на мултипликативна класификация и следователно връзка с логическо мислене. „Прочитането и ориентирането в информация, която е представена в таблица“ – въздържам се да го определя като „интерпретация на информация“ според мен също се основава на отношението „означавано- означаващо“, както и при това което Вие обозначавате като „пиктографска схематизация“ – а дали няма елементи на съдържателна аналогия и включване на знаково-символичните действия на кодиране-декодиране (примерът Ви на с.56 с „димящата храна“ е форма на аналогия и трудно може да се определи като систематизиране било то и в картинна форма. Вероятно има и други причини – ще е интересно да дадете малко повече информация от гледна точка на позицията Ви днес (28.07.2021г.).
Здравейте,
Проблемите които засягате са комплексни и трудни за самостоятелно проучване. В означената от Вас процедурата „пиктурално систематизиране“ вероятно трябва да се разграничи механизмът на означаване от механизма на систематизацията и да се уточни мястото на „интерпретацията“. Или най-общо трябва да се отчетат поне две теоретични области (СЕМИОТИКА – знак, означаване и означаващо и ТЕОРИИТЕ на познанието и ролята на знака като посредник в тези процеси).
Но можем да се насочим към един важен проблем: Как да се развира знаково-символичната дейност при децата до 7 години (а и след това)?
Според мен трябва да се направи разграничение между значението (систематизацията) и смисъла (с него свързвам интерпретацията).Проблемът значение/смисъл е широко и нееднозначно разглеждан в психологията. Може би тези проучвания биха дали обяснение на констатираното от Вас. В подкрепа ще приведа един цитат на Х. Гадамер “ интерпретацията е нещо повече от техника на научно тълкуване на текст“. В конкретния случай имаме визуален текст. Същият автор поставя въпроса „Означава ли че интерпретацията е влагане на смисъл, а не намиране на такъв“. отговорът е дискусионен – да има много въпроси които чакат своите отговори… Но от написаното в статията ми се струва, че се опитвате да констатирате само „намирането на смисъл“ – „…децата се затрудняват да обяснят защо използват дадено изображение“ – не цитирам точно
И още един проблем при задачите, които сте определили като „пиктурално систематизиране и интерпретация“ практически се отчита само един признак, а в табличната форма имате два признака. Само този факт вече говори, че децата ще изпитват повече трудности при попълването на таблицата. Въпросът е как детето се ориентира в кодовете за подреждане по редове и по колони. Тук се намества и пространствената организация на материала и т.н. Или има твърде много влияещи фактори и трябва по-систематично да се регулират, наблюдават и констатират в хода на провеждано изследване преди да пристъпим към извеждането на крайни изводи.
Мисля, че позицията ми днес по голяма част от поставените въпроси ще намерите в стаитията ми със заглавие „Формиране на познавателни умения за кодиране и декодиране в предучилищна възраст“, която е под печат.