Използването на хумор в педагогическото взаимодействие изисква познаване на възможностите и ограниченията на децата за разбиране и създаване на смешното. Използвайки знанието за несъответствието като база за всяко хумористично преживяване, а също и теориите за когнитивното и езиковото развитие, изследователи като М. Бьонш-Кауке, П. Макгий, С. Уебстър-Джейн, В. Вики определят стадиите в генезиса на хумора. Основавайки се на тяхната работа и собствените си изследвания в настоящия материал представям последователността в развитието на детския хумор. Въздържам се от употребата на понятията „стадий“ и „етапи“, тъй като преминаването към нова, по-висока степен на развитие не измества предхождащите я, а те продължават да съществуват паралелно.
Велева, А. Развитие на детското чувство за хумор. В: Научни трудове на Русенски университет, Русе, 2013, с. 65-69, ISSN 1311-3321. http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp13/6.2/6.2-11.pdfИзтегли в pdf
Вашият коментар