Овладяването на класификацията е от важно значение за развитие на логическото мислене и формирането на научни понятия.
В познавателните книжки по образователно направление „математика“ има много задачи за класификация, но не е пресилено да се каже, че са еднообразни – предимно задачи за групиране по един или два признака и за подреждане на обекти съобразно свойствата им в таблици. Много автори предлагат разнообразни развиващи игри и упражнения за класификация – З. Диенеш, Ю. Соколова, В. Ванева, Д. Гълъбова. Но много учители ги смятат за трудни и поради тази причина предлагат на децата най-лесните за изпълнение активности, разработени от посочените и други автори. На практика децата изпълняват задания, които са много под потенциалните им възможности. Упражненията за развитие на мисловната операция класификация могат да станат достъпни, интересни и разбираеми за децата, ако те бъдат адекватно подготвени да се справят с тях. Това е и целта на настоящия материал – да разкрие възможности за развитие на детското логическо мислене посредством система от упражнения за класификация. Те са подредени с нарастваща сложност.
В познавателните книжки по образователно направление „математика“ има много задачи за класификация, но не е пресилено да се каже, че са еднообразни – предимно задачи за групиране по един или два признака и за подреждане на обекти съобразно свойствата им в таблици. Много автори предлагат разнообразни развиващи игри и упражнения за класификация – З. Диенеш, Ю. Соколова, В. Ванева, Д. Гълъбова. Но много учители ги смятат за трудни и поради тази причина предлагат на децата най-лесните за изпълнение активности, разработени от посочените и други автори. На практика децата изпълняват задания, които са много под потенциалните им възможности. Упражненията за развитие на мисловната операция класификация могат да станат достъпни, интересни и разбираеми за децата, ако те бъдат адекватно подготвени да се справят с тях. Това е и целта на настоящия материал – да разкрие възможности за развитие на детското логическо мислене посредством система от упражнения за класификация. Те са подредени с нарастваща сложност.
Велева, А. (2020). Развитие на логическата операция класификация в предучилищна възраст. В: Научни трудове на Русенския университет. – Русе: Русенски университет „Ангел Кънчев”, (59) 6.2., с. 11-16. http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp20/6.2/6.2-1.pdfИзтегли в pdf
Здравейте,
В педагогическата практика като че ли има ограничена интерпретация на понятията „интелектуално развитие“ и основи на „логико-математическо мислене“, фиксирани в държавния стандарт (Наредбата за предучилищно образование от 2016 – направление Математика, указани в целевата част на приложение №2). Причините са от различно естество. Но трябва да уточня, че има и търсещи колеги… Тук възникват въпроси по посока на технологизирането на целите и операционализирането на понятия т.е.- търсим отговор на въпроса: „Как и какво да направим?“ – Съзнателно акцентирам на въпроса КАК, въпреки че въпросът КАКВО е целеполагащ .
От опита който имам трябва да призная, че се допускат неточности, които водят вероятно до развитие на „персонална битийна логика“, която понякога се РАЗМИНАВА с постулатите на науката логика. И вероятно всички ние има върху какво да се замислим.
Но една от технологичните възможностите за познавателно развитие на детето е развитието на познавателното действие класификацията (чрез приложението на познавателни упражнения и игри). Така че колкото повече практически съвети, при това и достъпни, толкова по-добре.
За практиката е важно и да уточняваме и времевите рамки за поставянето на различните типове познавателните задачи при това всеки тип би следвало да се представя в неговите варианти и при разнообразие на материалите в съответните инвариантни форми. И тук трябва да сме по-внимателни, за да не се допускат неточности. Трябва да се разграничават и равнищата на развитие на действието- сензорно или логическо (последното аз често го определям като предлогическо…) – в практиката това разграничаване не се прави. А детето от първа и втора група е с доста различни възможности за когнитивно развитие от детето след 5г.,6м.
И в тази връзка може би е добре да уточним, в помощ на колегите, че това което Вие сте определили като „неявни признаци“ са свойства, които се определят или като функционални или като номинални (дадените конкретни примери от Вас са свързани с йерархично включване и в този случай са номинални. Тези признаци, които са определени като „външни“ са перцептивно отделими свойства или просто перцептивни свойства. (Ще си позволя да не цитирам източници, но е добре да дадем този отговор, на тези колеги които се опитват да направят тези връзки.)
Важно е да подчертаем, че упражненията, които се основават на сечение на множества са по същество с познавателни задачи за мултипликативна класификация (отчитат се две или повече свойства в това число и отрицание, което не трябва да се пропуска при описанието на обектите, които попадат в определено подмножество. Например в схема №8 във всички означени части, без тази означена с №7, едно или две свойства – от трите се задават с отрицание. Именно при сечението се допускат много логически грешки в практиката, като се нарушават правилата за логическо делене. Даването на пример за описание на свойствата би ориентирало колегите как да работят. Например в сектор №2 – са плуващи, са домашни и не са снасящи яйца. В сектор №1 попадат плуващи, недомашни и не снасящи яйца. Да темата е интересна, и вероятно ние като учители понякога трябва да сме по-внимателни в подбора на свойствата, така че да не се допускат логически грешки, понякога и от самите нас…
При описаното към фиг. №8 е добре да бъде описано по-подробно приложението обучаващ метод – упражнение или игра. Предложеното описание аз бих го определила като диагностично упражнение. да хода на педагогическите ситуации прилагаме и такива, но какво правим преди тях и как да го направим?- към това са насочени моите бележки. Разграничаването на дидактически цели – развиваща и диагностична – е важно особено за младите колеги или при тези с ограничен опит.
И още една бележка – кодовете, които прилагате е добре да уточним, че са цветни кодове на Семадени.
Ще започна коментара си по-отдалеч. Когато съм предоставяла свои разработки за рецензиране, често съм оставала разочарована от реалната липса на обратна връзка относно силните и слабите страни на работата ми. Колегите-рецензенти, водени от най-добри намерения, много пъти просто предават в резюме съдържанието на разработката и изказват положителна оценка. В тази връзка ми беше много полезно да се запозная с непоисканата Ви рецензия, за което Ви благодаря!
Приемам конструктивно-критичните Ви бележки и насоките Ви за прецизиране на целеполагането и разработването на технологичните аспекти на предматематическото обучение като възможност за пълноценно интелектуално развитие. Безспорна е и нуждата от очертаването на възрастовата динамика в този процес. Също така е важно разграничаването на развиващи и диагностични задачи, на игри, упражнения и игроподобни упражнения. Вярно е също така, че ограниченията към обема на публикациите в различните издания не позволяват напълно изчерпателно разглеждане на дадения проблем. Но винаги е полезно да се дискутира върху възможностите и перспективите за прецизиране и развитие.
Здравейте,
Радвам се че Вашите разработки са систематизирани в сайта Ви и продължават да са тук!
Аз искрено се надявах за диалогичност в комуникацията, която като форма сте предложили, но установявам, че вместо очакваните отговори на моите коментари последните са „изчезнали“…
Дори не смея да си задам риторичния въпрос: Защо се е случило това?, но поне съм сигурна, че са били прочетени от Вас.
Задавам си и следващия въпрос: След какъв период от време ще бъде изтрит и този коментар? – за сега допускам, че това е системен проблем и моля моят коментар да се приеме като индикация за неговото съществуване.